Mar 12, 2008, 10:57 PM

Спирала

780 0 6

Виня се за всичко,

което приемам -

мълчанието,

безличния ми ден,

страданието,

което ме изчерпва.

За всичко,

което отхвърлям - виня се.

Ще го търсят очите ми,

ръцете  да го докоснат

ще искат:

сприхав, отчужден, пасивен,

равнодушен, циничен...

ПластЯ търпение -

очакването най обичам.

Да вдъхна лицето,

диханието да усетя

и топлия въздух издишван.

Да го обходя с поглед целия,

като ловец в лес непознат,

през мен да премине

и впримчено упорство

да отхвърля посред сЪлзи,

щастлива от очакване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...