Mar 12, 2008, 10:57 PM

Спирала

781 0 6

Виня се за всичко,

което приемам -

мълчанието,

безличния ми ден,

страданието,

което ме изчерпва.

За всичко,

което отхвърлям - виня се.

Ще го търсят очите ми,

ръцете  да го докоснат

ще искат:

сприхав, отчужден, пасивен,

равнодушен, циничен...

ПластЯ търпение -

очакването най обичам.

Да вдъхна лицето,

диханието да усетя

и топлия въздух издишван.

Да го обходя с поглед целия,

като ловец в лес непознат,

през мен да премине

и впримчено упорство

да отхвърля посред сЪлзи,

щастлива от очакване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...