Виня се за всичко,
което приемам -
мълчанието,
безличния ми ден,
страданието,
което ме изчерпва.
За всичко,
което отхвърлям - виня се.
Ще го търсят очите ми,
ръцете да го докоснат
ще искат:
сприхав, отчужден, пасивен,
равнодушен, циничен...
ПластЯ търпение -
очакването най обичам.
Да вдъхна лицето,
диханието да усетя
и топлия въздух издишван.
Да го обходя с поглед целия,
като ловец в лес непознат,
през мен да премине
и впримчено упорство
да отхвърля посред сЪлзи,
щастлива от очакване.
© Дима All rights reserved.
Поздрав!