Сърцето ми не спи.
То чака...
пороя в края на нощта,
когато в дебрите на мъчно лято
топи се в капчици роса.
Не ще дочакам пролетта...
във нея има пламък и измама.
- Защо? - отнесено попита мракът.
- Защото може би не искам самотата.
Ще тръгвам,казваш ми през рамо...
... безсилен съм пред бриза и нощта.
"Какво пък..." мислеше луната -
сърцето търси, то не чака!
... достатъчна ти е една звезда.
Та даже малка да изглежда,
я търсим като влюбени деца,
за малък принц и роза на луната,
да свети само през нощта.
© Джоана Всички права запазени