Сърцето ми не спи.

То чака...

пороя в края на нощта,

когато в дебрите на мъчно лято

топи се в капчици роса.

Не ще дочакам пролетта...

във нея има пламък и измама.

- Защо? - отнесено попита мракът.

- Защото може би не искам самотата.

Ще тръгвам,казваш ми през рамо...

... безсилен съм пред бриза и нощта.

"Какво пък..." мислеше луната -

сърцето търси, то не чака!

... достатъчна ти е една звезда.

Та даже малка да изглежда,

я търсим като влюбени деца,

за малък принц и роза на луната,

да свети само през нощта.