Сплетница
Колко ли мигове сме пропуснали,
в клетка затваряхме любовта,
колко ли нощи в студ зъзнехме,
криехме ключа на нейната врата.
Колко ли мигове сме си липсвали,
дяволски луди навярно сме били,
колко ли утрини сме проклинали,
о, Боже, та Тя ни разболя!
Толкова спомени пак си върнахме
от тази сплетница - Любов,
клетката с плам развързахме,
знаейки - там някъде е Тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
