Споделени нощи
Ще дойде юни. Ще цъфтят липите.
Денят тогава е голям и шарен,
нощите на страст ухаят.
Копнеещи ще търсят нещо пак очите.
Но дали ще знаят, знаят?
Ще знаят ли за нежните докосвания,
за погледите, в залеза отправени,
за тихите рефрени на душата,
за тананикащите устни
и мислите, до дълбини отдадени?
Птиците летеж ще спрат,
а телата ще са прилепени.
И звездите, и Луната ще замрат,
защото те също дирят
такива нощи - влюбени и споделени.
Евгения Маринчева
Денят тогава е голям и шарен,
нощите на страст ухаят.
Копнеещи ще търсят нещо пак очите.
Но дали ще знаят, знаят?
Ще знаят ли за нежните докосвания,
за погледите, в залеза отправени,
за тихите рефрени на душата,
за тананикащите устни
и мислите, до дълбини отдадени?
Птиците летеж ще спрат,
а телата ще са прилепени.
И звездите, и Луната ще замрат,
защото те също дирят
такива нощи - влюбени и споделени.
Евгения Маринчева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Маринчева Всички права запазени
