Jul 9, 2007, 10:25 AM

Споделени нощи

  Poetry
903 0 15
Ще дойде юни. Ще цъфтят липите.
Денят тогава е голям и шарен,
нощите на страст ухаят.
Копнеещи ще търсят нещо пак очите.
Но дали ще знаят, знаят?

Ще знаят ли за нежните докосвания,
за погледите, в залеза отправени,
за тихите рефрени на душата,
за тананикащите устни
и мислите, до дълбини отдадени?

Птиците летеж ще спрат,
а телата ще са прилепени.
И звездите, и Луната ще замрат,
защото те също дирят
такива нощи - влюбени и споделени.


Евгения Маринчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...