Jul 9, 2007, 10:25 AM

Споделени нощи

  Poetry
901 0 15
Ще дойде юни. Ще цъфтят липите.
Денят тогава е голям и шарен,
нощите на страст ухаят.
Копнеещи ще търсят нещо пак очите.
Но дали ще знаят, знаят?

Ще знаят ли за нежните докосвания,
за погледите, в залеза отправени,
за тихите рефрени на душата,
за тананикащите устни
и мислите, до дълбини отдадени?

Птиците летеж ще спрат,
а телата ще са прилепени.
И звездите, и Луната ще замрат,
защото те също дирят
такива нощи - влюбени и споделени.


Евгения Маринчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...