Stanley (Ава)
50 207
10.07.2014 г., 21:33 ч.  

Феникс 

  Поезия » Бели стихове
565 0 1

Не, не идвам при теб.

Отивам да се покая.

Да изплача сълзите си

по неродените ни любови.

 

Да пренеса гибелта ти

и прелистя душата си.

Да износя страданието.

 

Девет месеца те прежалвам

и пак не ми отмиляваш.

Това научих, откакто те няма –

по-добре да си вдъхновение,

а не привидение.

 

Отивам да се покая.

Да простя всяко предателство.

Когато носиш надежда -

Възкръсваш!

 

 

 

 

 

 

 

© Ава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Когато човек страда - носи в себе си и надежда.
    Възкръсва от пепелта."
    -----------------------------------------------------------------
    Много силен и докосващ сърцето стих,
    сътворен талантливо и с много мъдро
    послание! ПОЗДРАВИ!
Предложения
: ??:??