Jul 10, 2014, 9:33 PM  

Феникс 

  Poetry » White poetry
684 0 1

Не, не идвам при теб.

Отивам да се покая.

Да изплача сълзите си

по неродените ни любови.

 

Да пренеса гибелта ти

и прелистя душата си.

Да износя страданието.

 

Девет месеца те прежалвам

и пак не ми отмиляваш.

Това научих, откакто те няма –

по-добре да си вдъхновение,

а не привидение.

 

Отивам да се покая.

Да простя всяко предателство.

Когато носиш надежда -

Възкръсваш!

 

 

 

 

 

 

 

© Ава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Когато човек страда - носи в себе си и надежда.
    Възкръсва от пепелта."
    -----------------------------------------------------------------
    Много силен и докосващ сърцето стих,
    сътворен талантливо и с много мъдро
    послание! ПОЗДРАВИ!
Random works
: ??:??