20.11.2013 г., 21:44

Споделено

917 0 4

Ще скоча навън,

ще разтуря света,

само не пускай ръката ми.

В бой ще умра 

и в смъртта ще горя,

само да знам, че си някъде.

 

Пак ще е ден,

пак ще сепна нощта

и ще тръгна по тъмната улица - 

тишина без предел,

глухо пукат стъкла

и тиктака поредна безумица.

 

Искам да знам

и да бъда човек,

само не пускай ръката ми.

Ще те предам

и ще плача за теб,

само да знам, че си някъде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...