20.11.2013 г., 21:44

Споделено

921 0 4

Ще скоча навън,

ще разтуря света,

само не пускай ръката ми.

В бой ще умра 

и в смъртта ще горя,

само да знам, че си някъде.

 

Пак ще е ден,

пак ще сепна нощта

и ще тръгна по тъмната улица - 

тишина без предел,

глухо пукат стъкла

и тиктака поредна безумица.

 

Искам да знам

и да бъда човек,

само не пускай ръката ми.

Ще те предам

и ще плача за теб,

само да знам, че си някъде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...