Ще скоча навън,
ще разтуря света,
само не пускай ръката ми.
В бой ще умра
и в смъртта ще горя,
само да знам, че си някъде.
Пак ще е ден,
пак ще сепна нощта
и ще тръгна по тъмната улица -
тишина без предел,
глухо пукат стъкла
и тиктака поредна безумица.
Искам да знам
и да бъда човек,
само не пускай ръката ми.
Ще те предам
и ще плача за теб,
само да знам, че си някъде.
© Милена All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
