Ще скоча навън,
ще разтуря света,
само не пускай ръката ми.
В бой ще умра
и в смъртта ще горя,
само да знам, че си някъде.
Пак ще е ден,
пак ще сепна нощта
и ще тръгна по тъмната улица -
тишина без предел,
глухо пукат стъкла
и тиктака поредна безумица.
Искам да знам
и да бъда човек,
само не пускай ръката ми.
Ще те предам
и ще плача за теб,
само да знам, че си някъде.
© Милена All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
