Anita765 (Ани Монева)
297 11768
20.12.2016 г., 22:31 ч.

Споделено 

  Поезия
328 0 3

                                     посветено

 

Оцеляхме, спасихме и внука,

но Денис не успя и замина.

Кукувица по нас ли закука

и през селото дяволът мина.

 

Аз не зная какво, как се случи,

лошото ли направи магия.

Уж човек, а чувствам се куче

и по кучешки искам да вия.

 

Но добре съм, живея у брата

и децата край мене се смеят.

Те са малки. Не знаят съдбата

как и много ли мъката сее.

 

Тя, вратата отгоре ми падна.

Не кракът, а душата е синя.

На съседа домът се разпадна,

а аз видях, за миг го зарина.

 

И не зная дали се страхувах,

но стисках на мъжа си ръката.

А нощеска все ми се струва,

че от тътен трошат се стъклата.

 

Ти ме гледаш с широки очи.

Аз добре съм, живея у брата.

Тя годината нова ще ми горчи.

Благодаря! Оцеляха децата…

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам дали съм добър човек, но за съжаление по стечение на обстоятелствата се наложи в първите часове след инцидента, да бъда до част от пострадалите и все още ми се налага. Все още не мога да се отърся от това, което видях и чух...
    Благодаря, че спряхте при мен!
  • С Кети! Харесах!
  • Радвам се, че в Откровения има добри хора, които от сърце съчувстват на страдалците от Хитрино! Много хубав стих!
Предложения
: ??:??