Споделено

Anita765 (Ани Монева)
296 11762

Dec 20, 2016, 10:31 PM

Poetry

361 0 3

посветено

Оцеляхме, спасихме и внука,

но Денис не успя и замина.

Кукувица по нас ли закука

и през селото дяволът мина.

Аз не зная какво, как се случи,

лошото ли направи магия.

Уж човек, а чувствам се куче

и по кучешки искам да вия.

Но добре съм, живея у брата

и децата край мене се смеят.

Те са малки. Не знаят съдбата

как и много ли мъката сее.

Тя, вратата отгоре ми падна.

Не кракът, а душата е синя.

На съседа домът се разпадна,

а аз видях, за миг го зарина.

И не зная дали се страхувах,

но стисках на мъжа си ръката.

А нощеска все ми се струва,

че от тътен трошат се стъклата.

Ти ме гледаш с широки очи.

Аз добре съм, живея у брата.

Тя годината нова ще ми горчи.

Благодаря! Оцеляха децата…

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Anita765 (Ани Монева)

2016-12-21T18:57:49+02:00

Не знам дали съм добър човек, но за съжаление по стечение на обстоятелствата се наложи в първите часове след инцидента, да бъда до част от пострадалите и все още ми се налага. Все още не мога да се отърся от това, което видях и чух...
Благодаря, че спряхте при мен!
Веси_Еси (Еси)

2016-12-21T16:22:22+02:00

С Кети! Харесах!
Katriona (Кети Рашева)

2016-12-21T14:48:24+02:00

Радвам се, че в Откровения има добри хора, които от сърце съчувстват на страдалците от Хитрино! Много хубав стих!