Споделено
посветено
Оцеляхме, спасихме и внука,
но Денис не успя и замина.
Кукувица по нас ли закука
и през селото дяволът мина.
Аз не зная какво, как се случи,
лошото ли направи магия.
Уж човек, а чувствам се куче
и по кучешки искам да вия.
Но добре съм, живея у брата
и децата край мене се смеят.
Те са малки. Не знаят съдбата
как и много ли мъката сее.
Тя, вратата отгоре ми падна.
Не кракът, а душата е синя.
На съседа домът се разпадна,
а аз видях, за миг го зарина.
И не зная дали се страхувах,
но стисках на мъжа си ръката.
А нощеска все ми се струва,
че от тътен трошат се стъклата.
Ти ме гледаш с широки очи.
Аз добре съм, живея у брата.
Тя годината нова ще ми горчи.
Благодаря! Оцеляха децата…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Монева Все права защищены
