27.11.2017 г., 15:41

Споделено

2.8K 25 31

На върха на иглата застанал,
триста дяволи дишат в тила ми.
Запокитвам в небесната яма
любовта и надеждите смътни.
Самотата е странна камбана -
дом оглозган от мисли до кости.
Зъзнат в нея мечти разорани
и треперят банални въпроси.
Но под свода й (цяла вселена)
аз откривам море от събратя.
Всички те - смъртоносно ранени,
са очакващо полета ято...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • AVE, Vega - подавам молба в 3 екземпляра за причисляване към свободната мисъл на ятото !!!
  • И аз се включвам в ятото.Личи,че е изживяно!
  • Много силно! Включвам се към ятото...Вече нямам достатъчно силни думи за поезията ти, Младене. Всяко ново прочитане задълбава още по-навътре... трудно се балансира на върха на игла особено, ако някой чака да паднеш. Много силно, наистина!
  • Какво, Браво?Поклон на Таланта !
  • Както винаги оригинален и красиво поднесени мисли.Браво Младен. Честита нова година

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...