vega666 (Младен Мисана)
1548 14290
27.11.2017 г., 15:41 ч.

Споделено 

  Поезия
2361 23 32

На върха на иглата застанал,
триста дяволи дишат в тила ми.
Запокитвам в небесната яма
любовта и надеждите смътни.
Самотата е странна камбана -
дом оглозган от мисли до кости.
Зъзнат в нея мечти разорани
и треперят банални въпроси.
Но под свода й (цяла вселена)
аз откривам море от събратя.
Всички те - смъртоносно ранени,
са очакващо полета ято...

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • AVE, Vega - подавам молба в 3 екземпляра за причисляване към свободната мисъл на ятото !!!
  • И аз се включвам в ятото.Личи,че е изживяно!
  • Много силно! Включвам се към ятото...Вече нямам достатъчно силни думи за поезията ти, Младене. Всяко ново прочитане задълбава още по-навътре... трудно се балансира на върха на игла особено, ако някой чака да паднеш. Много силно, наистина!
  • Какво, Браво?Поклон на Таланта !
  • Както винаги оригинален и красиво поднесени мисли.Браво Младен. Честита нова година
  • Доста време бях без компютър и съм пропуснала това блестящо произведение!
  • "Всички те - смъртоносно ранени,
    са очакващо полета ято..."
    Хубава вечер, Младене!
  • Много хубаво Стихотворение!
  • Философски издържано.Погледът, надалече.Не разбрах разрешен ли е вече спора колко дявола може да събере върха на иглата.Да не съм изпуснал решения на църковен събор.
  • "...очакващо полета ято..." - харесвам тази обреченост, браво, Младене!
  • Да намериш подобни на теб в своята самота, това е някак утешително! А ти си я умееш поезията, наситена с метафори, които са си лично в твой отличителен стил! Поздрав, Младене!
  • Споделената тревога - на половина. От върха на иглата - полет.
  • 🌷
  • Самотата - проклятие или благодат! Усещането за цялост и свързаност с нам подобните е свидетелство за хуманност, тревога и грижа за извисяването на човешкя дух. Идеята за общо спасение може да покълне само в почвата на осъзнатостта на извисената душа. Краткост и дълбочина!
  • С възхищение за силата на творбата!
    Каквото и да кажа, ще е малко и бледнеещо! Поздравления, Вега!!!
  • Стих като сентенция. Поздрави, Младен!
  • "Самотата е странна камбана -
    дом оглозган от мисли до кости.
    Зъзнат в нея мечти разорани
    и треперят банални въпроси."

    Това описание на самотата извисява стиха и философското му значение, което гали сетивата на читателя. Прекрасна поезия, която ме оставя без дъх, Приятелю! Поздравления!
  • А аз ще продължавам да те чета, приятелю! В любими!
  • Тук е играло изключително майсторско перо. Шапка ти свалям, Младене! Уникален си!
  • Привет събрате....
  • Много е силно! Какво нещо има на върха на една игла! Поздрав! Невероятен си!
  • И това слагам в любими! Образно с мъдрост и
    метафоричност! Поздравления за това!
  • Отново ни поднасяш мъдър стих с дълбоки прозрения, Младене!... Прибавям го към любимите и те поздравявам!
  • "Но под свода й (цяла вселена)
    аз откривам море от събратя."
    От кой ъгъл погледна Самотата, Мисана, та видя тези събратя като ято, очакващо полет?
    Именно в този финал виждам смисъла на стиха ти.
    Поздрави!
  • От върха на иглата чак до твърдия възел
    маркирал рая на житейския конец
    ежедневно нанизваме болка, радост и мъдрост,
    а наградата - трънен венец...

    Благодаря ти...
  • Хареса ми стиха ти , Младене!
  • Едно от най-добрите ти философски стихотворения(според мен). Поздравления, Младен!
  • Мисля, че по-добре не можеше да се каже....?!
  • Поздрави Мисана!
  • Силни са всяка дума тук и всяко сравнение, Младене. Но ти си го можеш - Поздравления!
  • "Самотата е странна камбана -
    дом оглозган от мисли до кости."

    Остави ме без думи, Младене! Почитания!
  • Тоя път стихът ти ме хвана! Наистина!
    Поздрави!
  • Много сме,силни сме
    Харесах!
Предложения
: ??:??