Споделено
Някога съм само сянка...
Като тази късна вечер.
Нямам лист и химикалка
и не ми се пише вече.
Всичко мое го разказах
на света, на мили хора
и въздишах, и намразих
все с проблеми да се боря.
А сега седя и празна
гледам в ъгъла отсреща.
И минават мисли разни -
за илюзии се сещам...
Ако можех топлината
смях, живот да върна тука.
Бе отворена вратата
на звънеца и без звука.
Утре слънце ще изгрее
може би аз пак ще пиша,
че със всички вас живея!
В стих простете,
че въздишам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
