Живота ми отдавна е объркан

и края даже не се вижда

днес питаха ме, .. и защо си тръгваш

когато казваше, че ме обичаш,

а аз дори не искам да говоря

за чувствата в които съм далече

защо ли, отговора прост е,

защото все не искаш да ме чуеш.

И ти разказваш за една реалност

в която мога да се скрия от умората

а мисля си, за тази скрита във гласа ти болка

и нищо че не ме разбираш.

И цялата ми правота и жажда

за някава съдба да съм обичанa,

.. защо е трудно хората да виждат,

кое илюзия е, и кое реалност.

Защото всъщност само искам,

да ме погалиш с длани по лицето,

и да заспя във скута ти, утихналa,

и да съм твоето убежище за всичко.

А ето с теб дори не си говорим,

опитвам просто някак да живея,

с коя любов прегръщам и с коя запомням,

къде се будя и къде пресъхва нежноста ми.

Това е, все писма към "Бога"

отдавна съм престаналa да чакам нещо,

но знам какво е равносметка,

и знам какво е добрината.

Да помниш че звездите са отгоре,

и ние там рисуваме сами небето,

отдавна няма пътя наобратно,

но има в мен очи да виждам светлината.

( .. https://youtu.be/FDC3lc_5xc8)