Страхът ми
се скри зад кулисите,
избяга от сцената,
уплашен от блясъка
на прожектор,
насочен в душата ми,
обезумял от крясъка
на ятото бели врани
с крила прекършени,
които лекувам в сърцето си...
Любовта ми мълчаливо
пали цигара,
загледана в нечии
прашни илюзии,
заслушана в пукота
на далечни и вечни
вятърни мелници!
Делници...
© Наталия Иванова Всички права запазени
Поздрави!