Сполай ти, сине

divcviat (Росен Иванов)
30 183

16.08.2014 г., 20:39 ч.

Поезия » Друга

534 0 2

ОПИУМ

Смърта е лявата ръка на живота.

Клепачите

пърхат

като

криле на пеперуда...

Изоставен

сам

като

хилядите страдащи

деца.

Това дете

е голо,

а другото -

с две ризи

себеотрицание

и безразсъдство.

Следвай съдбата си

виж,

ледените деца

Опиум -

сребърни камбанки

натежало небе,

далечни

детски спомени

объркване, страх

няма по-ужасна

болка

от студа.

Останаха

малко -

виж

ледените деца

студ и болка

болка и студ,

летаргия

безчувственост.

Ти си мъж

каза -

баща му,

погледни

огньовете на Вечността!

Вгледай се

(спомни себе си)

последвай

жаждата

за живот.

ОПИУМ...

Тишина, време е, за Бога!

Изпитанието

завърши...

Симулация

към

обратната -

страна на деня...

..........................

От Тома - сине, не успяхме, да се сбогуваме.

30.07. - следобед

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

divcviat (Росен Иванов)

2014-08-18T10:49:19+03:00

Благодаря за коментара и оценката,Мисана!Не съм сигурен в себе си ,пожелавам усмихната седмица и вдъхновение!Росен
vega666 (Младен Мисана)

2014-08-16T22:38:05+03:00

Много силно стихотворение, Росене! И оригинално при това. А най-радостното е, че не виждам таван при теб. Предричам ти голямо бъдеще в поезията. Така го чувствам и честно го споделям!

Поздравление за написаното!