Сполай ти, сине
ОПИУМ
Смърта е лявата ръка на живота.
Клепачите
пърхат
като
криле на пеперуда...
Изоставен
сам
като
хилядите страдащи
деца.
Това дете
е голо,
а другото -
с две ризи
себеотрицание
и безразсъдство.
Следвай съдбата си
виж,
ледените деца
Опиум -
сребърни камбанки
натежало небе,
далечни
детски спомени
объркване, страх
няма по-ужасна
болка
от студа.
Останаха
малко -
виж
ледените деца
студ и болка
болка и студ,
летаргия
безчувственост.
Ти си мъж
каза -
баща му,
погледни
огньовете на Вечността!
Вгледай се
(спомни себе си)
последвай
жаждата
за живот.
ОПИУМ...
Тишина, време е, за Бога!
Изпитанието
завърши...
Симулация
към
обратната -
страна на деня...
..........................
От Тома - сине, не успяхме, да се сбогуваме.
30.07. - следобед
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Иванов Всички права запазени
Не съм сигурен в себе си ,пожелавам усмихната седмица и вдъхновение!Росен
