oki76 (Иван Иванов)
102 2
31.01.2008 г., 8:42 ч.

Спомен - 1 

  Поезия » Друга
459 0 6
 

СПОМЕН - 1

 

Помня малката къща с бледа мазилка,

на брега на реката, сгушена там.

Там беше мойто свято огнище.

Мама беше светица във малкия храм!

 

Сграбчила ралото с грубите длани,

със сила на девет здрави жребци,

чуждата нива, от сутрин до залез,

тя ореше за някакви дребни пари.

 

Вечер, щом мръкнеше, аз я очаквах,

там, на моста, със свито сърце.

В ръцете с насъщния хляб все се връщаше!

С много обич във свойто сърце!

 

Щом прекрачехме прага, малката къща

ми се струваше чуден палат.

Уморена, но с ведра усмивка,

тя ме правеше много богат.

 

Днес само в сънища къщата виждам,

но от мама научих едно:

Човек е роден да живее достойно

и на всяко зло да отвръща... с добро.

 

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесна идея! Прекрасна поука!
    с обич, Иван.
  • Браво за поуката!
    Хубаво е повече хора да прочетат стиха ти!
    Поздрав!
  • Поздравления!Успя да ме докоснеш с неповторимост от която не съм същата.Чета и препрочитам и не ми стига!Прегръщам те!
  • Много хубава поука!
    Стихът ти има хубаво послание!
  • Не знам как да коментирам... Ще кажа само: Дебеляновски стих!
    Не просто докосва, а направо изпълва - онова кътче в душата, което е най-съкровено!
    Поздравления за професионалния стих!!!
  • Много хубава поука!
    Чудесен замисъл!
Предложения
: ??:??