Спомен - 1
СПОМЕН - 1
Помня малката къща с бледа мазилка,
на брега на реката, сгушена там.
Там беше мойто свято огнище.
Мама беше светица във малкия храм!
Сграбчила ралото с грубите длани,
със сила на девет здрави жребци,
чуждата нива, от сутрин до залез,
тя ореше за някакви дребни пари.
Вечер, щом мръкнеше, аз я очаквах,
там, на моста, със свито сърце.
В ръцете с насъщния хляб все се връщаше!
С много обич във свойто сърце!
Щом прекрачехме прага, малката къща
ми се струваше чуден палат.
Уморена, но с ведра усмивка,
тя ме правеше много богат.
Днес само в сънища къщата виждам,
но от мама научих едно:
Човек е роден да живее достойно
и на всяко зло да отвръща... с добро.
© Иван Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво за поуката!
Хубаво е повече хора да прочетат стиха ти!
Поздрав! -
Поздравления!Успя да ме докоснеш с неповторимост от която не съм същата.Чета и препрочитам и не ми стига!Прегръщам те!
-
Много хубава поука!
Стихът ти има хубаво послание! -
Не знам как да коментирам... Ще кажа само: Дебеляновски стих!
Не просто докосва, а направо изпълва - онова кътче в душата, което е най-съкровено!
Поздравления за професионалния стих!!! -
Много хубава поука!
Чудесен замисъл!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с обич, Иван.