Спомен - 1
СПОМЕН - 1
Помня малката къща с бледа мазилка,
на брега на реката, сгушена там.
Там беше мойто свято огнище.
Мама беше светица във малкия храм!
Сграбчила ралото с грубите длани,
със сила на девет здрави жребци,
чуждата нива, от сутрин до залез,
тя ореше за някакви дребни пари.
Вечер, щом мръкнеше, аз я очаквах,
там, на моста, със свито сърце.
В ръцете с насъщния хляб все се връщаше!
С много обич във свойто сърце!
Щом прекрачехме прага, малката къща
ми се струваше чуден палат.
Уморена, но с ведра усмивка,
тя ме правеше много богат.
Днес само в сънища къщата виждам,
но от мама научих едно:
Човек е роден да живее достойно
и на всяко зло да отвръща... с добро.
© Иван Иванов All rights reserved.
