Искам само къс синьо небе
и колаж от оранжеви сенки,
да си спомням за изгрева с теб
и гърба ти, обсипан със бенки.
Как обичах, докато заспя,
да следя силуета ти в сиво,
докато го погълне нощта
във морето си бурно, пенливо.
Срещу слънцето тичам сама
и оставям във пясъка стъпки,
та по тях да намериш дома
и пътеката, с шарени кръпки.