ne6tasten (Нещастен)
7 4
7.05.2008 г., 18:38 ч.

спомен 

  Поезия
731 0 2

 

 


Със полъха на вятъра
отново връщам се при теб,
мечтите ми отвял е той нанякъде,
в сърцето ми топи се късче лед.

 

Пак лутам се сред спомени,
разравям пак жарта
и въглените тлеят
в изпепелената душа.

 

Неволно чувам пак гласа ти,
разкъсващ всяка нощ съня ми.
Но ти не вярваш вече в мен,
на други чувства днес си в плен.

 

Минутите летят и гонят се в безкрая
и всяка носи спомена за теб,
и всяка връща ме към рая.

 

Боли, когато мисля.
Боли, когато чувствам,
боли ме да обичам...
Умирам с това велико чувство.

 

Далеч са вече дните ни красиви!
Далеч си ти! Обичам те! Прости ми!

© Нещастен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вече си разбрал, че болката си струва и това е чудесно.Поздравления!Стиха ти ми хареса. Пожелавам ти скоро да бъдеш Щастлив!
  • красиво!хресва ми това-обичам те!прости ми!
Предложения
: ??:??