спомен
Със полъха на вятъра
отново връщам се при теб,
мечтите ми отвял е той нанякъде,
в сърцето ми топи се късче лед.
Пак лутам се сред спомени,
разравям пак жарта
и въглените тлеят
в изпепелената душа.
Неволно чувам пак гласа ти,
разкъсващ всяка нощ съня ми.
Но ти не вярваш вече в мен,
на други чувства днес си в плен.
Минутите летят и гонят се в безкрая
и всяка носи спомена за теб,
и всяка връща ме към рая.
Боли, когато мисля.
Боли, когато чувствам,
боли ме да обичам...
Умирам с това велико чувство.
Далеч са вече дните ни красиви!
Далеч си ти! Обичам те! Прости ми!
© Нещастен All rights reserved.
