shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)
161 510
12.10.2010 г., 15:11 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
786 1 14

Открих те в стъпките ти по брега,

преди с вълните да се слеят,

по дирята, оставена във самота,

преди и слънцето да я огрее.

 

Вървяла бе и спирала за миг,

за да останеш с болката сама...

Във вятъра стаен бе твоят вик,

ухаеше на тъжна самота.

 

Зората сънено надникна -

далече хоризонтът бе мъглив,

полека вятърът притихна

и той самотен, срамежлив...

 

Вървях по дирите, за да открия,

усмивки, слънце и небе,

и сякаш някаква магия

се стелеше над тихото море

 

Следата  в пясъците скоро изтъня -

изгуби се сред стъпки смътни....

Наблизо ято чайки  прелетя -

разсеяха  и силуета ти безплътен...

 

Остана само споменът за нещо,

което сякаш нивга не е бùло,

ухание от лятото горещо,

илюзия за нещо много мило...

© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??