shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)
161 510
Oct 12, 2010, 3:11 PM

Спомен 

  Poetry » Love
809 1 14

Открих те в стъпките ти по брега,

преди с вълните да се слеят,

по дирята, оставена във самота,

преди и слънцето да я огрее.

 

Вървяла бе и спирала за миг,

за да останеш с болката сама...

Във вятъра стаен бе твоят вик,

ухаеше на тъжна самота.

 

Зората сънено надникна -

далече хоризонтът бе мъглив,

полека вятърът притихна

и той самотен, срамежлив...

 

Вървях по дирите, за да открия,

усмивки, слънце и небе,

и сякаш някаква магия

се стелеше над тихото море

 

Следата  в пясъците скоро изтъня -

изгуби се сред стъпки смътни....

Наблизо ято чайки  прелетя -

разсеяха  и силуета ти безплътен...

 

Остана само споменът за нещо,

което сякаш нивга не е бùло,

ухание от лятото горещо,

илюзия за нещо много мило...

© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??