Спомен
Открих те в стъпките ти по брега,
преди с вълните да се слеят,
по дирята, оставена във самота,
преди и слънцето да я огрее.
Вървяла бе и спирала за миг,
за да останеш с болката сама...
Във вятъра стаен бе твоят вик,
ухаеше на тъжна самота.
Зората сънено надникна -
далече хоризонтът бе мъглив,
полека вятърът притихна
и той самотен, срамежлив...
Вървях по дирите, за да открия,
усмивки, слънце и небе,
и сякаш някаква магия
се стелеше над тихото море
Следата в пясъците скоро изтъня -
изгуби се сред стъпки смътни....
Наблизо ято чайки прелетя -
разсеяха и силуета ти безплътен...
Остана само споменът за нещо,
което сякаш нивга не е бùло,
ухание от лятото горещо,
илюзия за нещо много мило...
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
особено когато е красиво като това стихотворение. 