Помниш ли, когато бяхме деца, радвахме се на това,

което ни даваше света, радвахме се на малките неща.

Обичахме на двора да играем и мечтаехме

като пораснем какви ще станем.

Знам, че мина доста време от тогава,

знам, че само споменът остана,

само спомените топлят моята душа,

само спомените ни остават

и радват всяка част от живота до сега.

Сълзите ще се стичат и ще мокрят нашите лица,

сълзите ще се стичат, но ще сгряват моята душа.

Всичко вече тук е пусто и не виждам онази красота,

всичко вече тук е пусто, черен е светът...

Помниш ли когато бяхме деца...