Помниш ли, когато бяхме деца, радвахме се на това,
което ни даваше света, радвахме се на малките неща.
Обичахме на двора да играем и мечтаехме
като пораснем какви ще станем.
Знам, че мина доста време от тогава,
знам, че само споменът остана,
само спомените топлят моята душа,
само спомените ни остават
и радват всяка част от живота до сега.
Сълзите ще се стичат и ще мокрят нашите лица,
сълзите ще се стичат, но ще сгряват моята душа.
Всичко вече тук е пусто и не виждам онази красота, ...