30 ago 2009, 14:40

Спомен

  Poesía » Otra
794 0 0

Помниш ли, когато бяхме деца, радвахме се на това,

което ни даваше света, радвахме се на малките неща.

Обичахме на двора да играем и мечтаехме

като пораснем какви ще станем.

Знам, че мина доста време от тогава,

знам, че само споменът остана,

само спомените топлят моята душа,

само спомените ни остават

и радват всяка част от живота до сега.

Сълзите ще се стичат и ще мокрят нашите лица,

сълзите ще се стичат, но ще сгряват моята душа.

Всичко вече тук е пусто и не виждам онази красота,

всичко вече тук е пусто, черен е светът...

Помниш ли когато бяхме деца...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...