presito0o0 (Преслава Чернаева)
17 40
16.07.2009 г., 0:57 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
1122 0 9

Очите пак са насълзени

и в тях блести една сълза.

Аз плача може би за тебе,

за това, че ти ме изигра.

Играта беше много проста:

на влюбен се престори ти,

Но аз се влюбих, май че доста,

а може би щастлива бях дори.

Е, аз съм свикнала да плача,

в очите винаги блестят сълзи.

Като олово клепачите тежат

и спуска се сълза след сълза….

И ако ти отново се завърнеш

и сложиш пак ръка на моето рамо

И ако аз отново ти простя,

не вярвай ти на нашата любов!

Това ще бъде само споменът от нея,

далечен спомен от онези дни -

когато и морето можех да преплувам,

ако на другия бряг стоеше ти...

© Преслава Чернаева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??