Спомен
Очите пак са насълзени
и в тях блести една сълза.
Аз плача може би за тебе,
за това, че ти ме изигра.
Играта беше много проста:
на влюбен се престори ти,
Но аз се влюбих, май че доста,
а може би щастлива бях дори.
Е, аз съм свикнала да плача,
в очите винаги блестят сълзи.
Като олово клепачите тежат
и спуска се сълза след сълза….
И ако ти отново се завърнеш
и сложиш пак ръка на моето рамо
И ако аз отново ти простя,
не вярвай ти на нашата любов!
Това ще бъде само споменът от нея,
далечен спомен от онези дни -
когато и морето можех да преплувам,
ако на другия бряг стоеше ти...
© Преслава Чернаева All rights reserved.
