stoikamarinovska (Стойка Мариновска)
1 0
4.02.2012 г., 0:27 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
454 0 1

Навярно помниш първата ни среща
и масата във ъгъла за двама.
О, спомен бял, отново ти ме връщаш
към онзи миг, забрава дето няма...
Навярно помниш как по наште длани
със линии, съдбовно издълбани -
гадаехме за вярност и измяна...
О, спомен бял, забрава дето няма!
Навярно помниш двамата, когато
две свещи си запалихме във храма,
заклехме се за обич в Бога свято...
О, спомен бял, забрава дето няма!

© Стойка Мариновска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много приятно, много искрено. Едно потапяне в спомена, което разкрива екстатичното състояние на духа. Стихът става художествена проекция на самонаблюдаващото се съзнание. Хубава метрика, рефренно звучене, не съвсем удачни рими. Но е налице една недовършеност на внушенията, липса на поанта, читателят остава в очакване на друг финал. Може би това е лично впечатление. За останалото - поздравления.
Предложения
: ??:??