4.02.2012 г., 0:27

Спомен

559 0 1

Навярно помниш първата ни среща
и масата във ъгъла за двама.
О, спомен бял, отново ти ме връщаш
към онзи миг, забрава дето няма...
Навярно помниш как по наште длани
със линии, съдбовно издълбани -
гадаехме за вярност и измяна...
О, спомен бял, забрава дето няма!
Навярно помниш двамата, когато
две свещи си запалихме във храма,
заклехме се за обич в Бога свято...
О, спомен бял, забрава дето няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойка Мариновска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много приятно, много искрено. Едно потапяне в спомена, което разкрива екстатичното състояние на духа. Стихът става художествена проекция на самонаблюдаващото се съзнание. Хубава метрика, рефренно звучене, не съвсем удачни рими. Но е налице една недовършеност на внушенията, липса на поанта, читателят остава в очакване на друг финал. Може би това е лично впечатление. За останалото - поздравления.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...