maikata (Мая Тинчева)
199 407
11.08.2012 г., 14:29 ч.

Спомен 

  Поезия » Философска
559 0 4

Моят син мери времето с тънки крачета

по пътечка, наречена ден.

Бяга утрото, моето пладне е вече,

става сянката равна с мен.

Натежават лозниците вече

и далече, зад равния цвят на гората,

ехо носи кукувичия вик.

И се сменят луните и дните.

С есенно босо стъпало идва денят.

В пръстени съдове есенчета греят,

по Димитровден плахо слънце в съклата наднича.

Под старата круша татковия шал ще наметна

и ще чакам времето - златна пендара,

да легне в старата ракла.


......

Рано е за късия ден. За димитровчетата още е рано.

Под крушата, расла заедно с мен,

моето малко момче от пчелите побягва.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??