maikata (Мая Тинчева)
200 408
Aug 11, 2012, 2:29 PM

Спомен 

  Poetry » Phylosophy
602 0 4

Моят син мери времето с тънки крачета

по пътечка, наречена ден.

Бяга утрото, моето пладне е вече,

става сянката равна с мен.

Натежават лозниците вече

и далече, зад равния цвят на гората,

ехо носи кукувичия вик.

И се сменят луните и дните.

С есенно босо стъпало идва денят.

В пръстени съдове есенчета греят,

по Димитровден плахо слънце в съклата наднича.

Под старата круша татковия шал ще наметна

и ще чакам времето - златна пендара,

да легне в старата ракла.


......

Рано е за късия ден. За димитровчетата още е рано.

Под крушата, расла заедно с мен,

моето малко момче от пчелите побягва.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??