12.11.2011 г., 0:16 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
758 0 20
Едно дете обичаше небето
и с жаден поглед птиците следеше.
Едно дете от времето, в което
небето сякаш златен огън беше...
A маковете, пламъчета живи,
посипани от гръм, разкъсал мрака.
Тополите танцуваха красиво
с надеждата южняка да дочакат.
Едно дете рисуваше звездите
с най-чудни имена и нежни думи.
Очите му римуваха мечтите
и вярваше във чудесата сутрин. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??