13.06.2007 г., 11:25

Спомен

1K 0 14

Спомен


Разхождах се по плажа,

отдавна беше то,

и просто си мечтаех,

че срещне ли ме той,

със вятър във косите,

ще бъде само мой.

А плажът беше пуст и

морето беше мило,

аз миди си събирах,

ръцете ми – хвърчило,

усмихвах се самичка,

докосвах синевата –

и тази във сърцето,

и тази – от водата...


Тогава, отдалече,

със същата коса,

по плажа гален, ранен,

зададе се момчето,

полека доближи се,

усмихнахме се мило,

разминахме се бавно...

Когато се обърнах –

то беше се смалило.


Аз продължих да търся

пъстри раковини,

подарък от вълните,

от дълбините сини.

Тогава, ненадейно,

намерих шепа миди,

оставени – да светят.

За мен ли бяха, питах

и плажа, и морето.

За мен ги бе събрало

по пътя си момчето...


И беше много светло,

и беше като в рая,

перчем, усмивка, миди

и младост отлетяла...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...