Спомен
Спомен
Разхождах се по плажа,
отдавна беше то,
и просто си мечтаех,
че срещне ли ме той,
със вятър във косите,
ще бъде само мой.
А плажът беше пуст и
морето беше мило,
аз миди си събирах,
ръцете ми – хвърчило,
усмихвах се самичка,
докосвах синевата –
и тази във сърцето,
и тази – от водата...
Тогава, отдалече,
със същата коса,
по плажа гален, ранен,
зададе се момчето,
полека доближи се,
усмихнахме се мило,
разминахме се бавно...
Когато се обърнах –
то беше се смалило.
Аз продължих да търся
пъстри раковини,
подарък от вълните,
от дълбините сини.
Тогава, ненадейно,
намерих шепа миди,
оставени – да светят.
За мен ли бяха, питах
и плажа, и морето.
За мен ги бе събрало
по пътя си момчето...
И беше много светло,
и беше като в рая,
перчем, усмивка, миди
и младост отлетяла...
© Доли All rights reserved.
