29.11.2012 г., 11:30

Спомен

594 0 0

Защо си мислех, че ще забравя, но това не се получава?

Защо не може друг да те измести от  моето сърце?

Защо при всеки спомен сълзи се стичат по моето лице?

Кажи ми докога ще е така?

Докога ще чувствам тази цялата тъга,

а ти стоиш студен,

облян от безразличие...

Не остана ли в сърцето ти капка от любовта,

която аз да превърна в океан на надежди...

Солен пак ще е вкусът му,

щом теб те няма вече!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Истаткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....