Nov 29, 2012, 11:30 AM

Спомен

  Poetry » Love
591 0 0

Защо си мислех, че ще забравя, но това не се получава?

Защо не може друг да те измести от  моето сърце?

Защо при всеки спомен сълзи се стичат по моето лице?

Кажи ми докога ще е така?

Докога ще чувствам тази цялата тъга,

а ти стоиш студен,

облян от безразличие...

Не остана ли в сърцето ти капка от любовта,

която аз да превърна в океан на надежди...

Солен пак ще е вкусът му,

щом теб те няма вече!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина Истаткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...