Защо си мислех, че ще забравя, но това не се получава?
Защо не може друг да те измести от моето сърце?
Защо при всеки спомен сълзи се стичат по моето лице?
Кажи ми докога ще е така?
Докога ще чувствам тази цялата тъга,
а ти стоиш студен,
облян от безразличие...
Не остана ли в сърцето ти капка от любовта,
която аз да превърна в океан на надежди...
Солен пак ще е вкусът му,
щом теб те няма вече!
© Ина Истаткова All rights reserved.