14.12.2015 г., 18:37

Спомен

496 0 1

Не съм те търсила.
Ти сам дойде.
Затвори рани.
И запали огън.
В душата тъмна
слънцето дойде.
Изчезна някъде
живота скучен.
Не съм го искала,
но ти откри, 
че мога много силно да обичам.
И този нов свят
пълен със мечти,
намерих себе си
не го отричам.
Ти вяра даваш ми,
че съм една за теб
една, единствена
в света огромен.
Дано Бог чуе моите молби,
та тази обич да не бъде
само спомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...