Спомен
Как дните ни минават безвъзвратно,
като река, препускаща по склона,
а детството ми весело и цветно,
назад остана, като спомен.
От старите албуми ме поглеждат
лицата скъпи и любими,
в очите им се аз оглеждам:
''Животе, времето върни ми!''
Във спомените аз се връщам -
при мама и при тате да приседна,
да им прошепна тихо
как ми липсват,
да помириша въздуха на мойта къща.
А как боли, че тях ги няма,
че няма да докоснат мойто рамо,
да каже тате: ''Колко си голяма,
момичето ми станало е дама!''
Животът ни е кръг безкраен.
И дните ни минават безвъзвратно,
реката си тече, препускаща по склона
и никога не връща се обратно!
като река, препускаща по склона,
а детството ми весело и цветно,
назад остана, като спомен.
От старите албуми ме поглеждат
лицата скъпи и любими,
в очите им се аз оглеждам:
''Животе, времето върни ми!''
Във спомените аз се връщам -
при мама и при тате да приседна,
да им прошепна тихо
как ми липсват,
да помириша въздуха на мойта къща.
А как боли, че тях ги няма,
че няма да докоснат мойто рамо,
да каже тате: ''Колко си голяма,
момичето ми станало е дама!''
Животът ни е кръг безкраен.
И дните ни минават безвъзвратно,
реката си тече, препускаща по склона
и никога не връща се обратно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
