20.02.2016 г., 20:32  

Спомен

843 0 1

Сега аз все още си спомням за тебе.

Един пламък още в сърцето гори!

А спомена връща отминало време -

на живи надежди и светли мечти!

***

Но всичко тъй кратко бе - бързо отмина!

Отново се върнаха сивите дни!

Прекрасен оазис  в безкрайна пустиня -

мираж се оказа и в спомен се скри!

***

А беше тъй хубаво - нежната песен, 

красиво момиче и слънчеви дни ...

Но края дойде - с наближилата есен,

сега си далече от моите очи!

***

Дори не опитах за теб да се боря!

Отказах се бързо ... дали не сгреших?!

А в песен любима някой е казал:

"... следите се губят, не губиш се ти .."!!!

***

Това отредила на мене съдбата -

обич не дала във моя живот;

с премръзнали длани искрица да търся -

в студената пепел от горяла любов!!!

***

Така ще завърши и моята песен -

с мъка в очите и жълти листа!

Един златен лист  в една прелестна  есен -

надалеч отлетя една моя мечта ...!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Огнянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...