20 февр. 2016 г., 20:32  

Спомен 

  Поэзия
671 0 1

Сега аз все още си спомням за тебе.

Един пламък още в сърцето гори!

А спомена връща отминало време -

на живи надежди и светли мечти!

***

Но всичко тъй кратко бе - бързо отмина!

Отново се върнаха сивите дни!

Прекрасен оазис  в безкрайна пустиня -

мираж се оказа и в спомен се скри!

***

А беше тъй хубаво - нежната песен, 

красиво момиче и слънчеви дни ...

Но края дойде - с наближилата есен,

сега си далече от моите очи!

***

Дори не опитах за теб да се боря!

Отказах се бързо ... дали не сгреших?!

А в песен любима някой е казал:

"... следите се губят, не губиш се ти .."!!!

***

Това отредила на мене съдбата -

обич не дала във моя живот;

с премръзнали длани искрица да търся -

в студената пепел от горяла любов!!!

***

Така ще завърши и моята песен -

с мъка в очите и жълти листа!

Един златен лист  в една прелестна  есен -

надалеч отлетя една моя мечта ...!!!

© Костадин Огнянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??