Сега аз все още си спомням за тебе.
Един пламък още в сърцето гори!
А спомена връща отминало време -
на живи надежди и светли мечти!
***
Но всичко тъй кратко бе - бързо отмина!
Отново се върнаха сивите дни!
Прекрасен оазис в безкрайна пустиня -
мираж се оказа и в спомен се скри!
***
А беше тъй хубаво - нежната песен,
красиво момиче и слънчеви дни ...
Но края дойде - с наближилата есен,
сега си далече от моите очи!
***
Дори не опитах за теб да се боря!
Отказах се бързо ... дали не сгреших?!
А в песен любима някой е казал:
"... следите се губят, не губиш се ти .."!!!
***
Това отредила на мене съдбата -
обич не дала във моя живот;
с премръзнали длани искрица да търся -
в студената пепел от горяла любов!!!
***
Така ще завърши и моята песен -
с мъка в очите и жълти листа!
Един златен лист в една прелестна есен -
надалеч отлетя една моя мечта ...!!!
© Костадин Огнянов Todos los derechos reservados