20 feb 2016, 20:32  

Спомен

  Poesía
851 0 1

Сега аз все още си спомням за тебе.

Един пламък още в сърцето гори!

А спомена връща отминало време -

на живи надежди и светли мечти!

***

Но всичко тъй кратко бе - бързо отмина!

Отново се върнаха сивите дни!

Прекрасен оазис  в безкрайна пустиня -

мираж се оказа и в спомен се скри!

***

А беше тъй хубаво - нежната песен, 

красиво момиче и слънчеви дни ...

Но края дойде - с наближилата есен,

сега си далече от моите очи!

***

Дори не опитах за теб да се боря!

Отказах се бързо ... дали не сгреших?!

А в песен любима някой е казал:

"... следите се губят, не губиш се ти .."!!!

***

Това отредила на мене съдбата -

обич не дала във моя живот;

с премръзнали длани искрица да търся -

в студената пепел от горяла любов!!!

***

Така ще завърши и моята песен -

с мъка в очите и жълти листа!

Един златен лист  в една прелестна  есен -

надалеч отлетя една моя мечта ...!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Костадин Огнянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....