Feb 20, 2016, 8:32 PM  

Спомен

  Poetry
848 0 1

Сега аз все още си спомням за тебе.

Един пламък още в сърцето гори!

А спомена връща отминало време -

на живи надежди и светли мечти!

***

Но всичко тъй кратко бе - бързо отмина!

Отново се върнаха сивите дни!

Прекрасен оазис  в безкрайна пустиня -

мираж се оказа и в спомен се скри!

***

А беше тъй хубаво - нежната песен, 

красиво момиче и слънчеви дни ...

Но края дойде - с наближилата есен,

сега си далече от моите очи!

***

Дори не опитах за теб да се боря!

Отказах се бързо ... дали не сгреших?!

А в песен любима някой е казал:

"... следите се губят, не губиш се ти .."!!!

***

Това отредила на мене съдбата -

обич не дала във моя живот;

с премръзнали длани искрица да търся -

в студената пепел от горяла любов!!!

***

Така ще завърши и моята песен -

с мъка в очите и жълти листа!

Един златен лист  в една прелестна  есен -

надалеч отлетя една моя мечта ...!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин Огнянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...