Спомен
Няма други такива лета,
затова и до днеска ги помня.
Баба радостно маха с ръка
и ме вика, очи щом затворя.
Дядо с кепе накривено там
реже круши на столче трикрако.
Станал рано, набрал ги е сам.
Есента конфитюрите чака.
Кротък дъжд е разсънил деня
и окъпал е гроздове тежки.
Верен страж ще ги пази сега,
шит от моите скъсани дрешки.
На перваза мушкато се смее,
посадено във чайник на точки.
Гълъб в ореха сенчест ми пее
и приглася му близко поточе.
Как ухае на топъл медец
от пчели работливи забъркан!
С ́струйка вкусна от златен конец
ще нашаря аз хляба набързо.
Иде залез. Отварям очи.
Нека в спомена свой ви прегърна…
И е сладко, и някак горчи.
Бабо, дядо, аз пак ще се върна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
