29.11.2019 г., 9:40

Спомен

677 0 0

Когато всичко замълчи, а споменът говори,

животът в моите очи наподобява спомен.

 

Зениците изпълва той и ми краде окото.

В различни елементи напомня на живота.

 

Едно дърво, градина, хълм и нещичко край мене

напомнят на отминалото време.

 

Където мало и голямо навеки се спряло

като в една огромна катедрала.

 

Разбитият прозорец на стаята ми, даже

трепти като ония готически витражи.

 

Една пчела бръмчи наоколо и ми открива тайна:

иконографската прецизност на детайла.

 

Самотна мравчица върви, пристъпя упорито

върху ръба на бялото корито.

 

Отива си денят. А огненият залез

като небесен плондер се търкаля.

 

А някъде в земята един замислен червей

допълваше, и той, картината вечерна.

 

Какво ли нарушава тук хармонията чиста?

Припуква онемелият транзистор.

 

Аз бих желал това да споделя със теб, но

нещичко за миг ме кара да се сепна.

 

И Мона Лиса Кучешка на цвят кафяво-жълта

усещам как с муцунката си гладна ме подбутна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Вучев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...