Nov 29, 2019, 9:40 AM

Спомен 

  Poetry » Other
503 0 0
Когато всичко замълчи, а споменът говори,
животът в моите очи наподобява спомен.
Зениците изпълва той и ми краде окото.
В различни елементи напомня на живота.
Едно дърво, градина, хълм и нещичко край мене
напомнят на отминалото време.
Където мало и голямо навеки се спряло
като в една огромна катедрала.
Разбитият прозорец на стаята ми, даже
трепти като ония готически витражи.
Една пчела бръмчи наоколо и ми открива тайна:
иконографската прецизност на детайла. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Вучев All rights reserved.

Random works
: ??:??