Когато всичко замълчи, а споменът говори,
животът в моите очи наподобява спомен.
Зениците изпълва той и ми краде окото.
В различни елементи напомня на живота.
Едно дърво, градина, хълм и нещичко край мене
напомнят на отминалото време.
Където мало и голямо навеки се спряло
като в една огромна катедрала.
Разбитият прозорец на стаята ми, даже
трепти като ония готически витражи.
Една пчела бръмчи наоколо и ми открива тайна:
иконографската прецизност на детайла. ...