27.06.2020 г., 7:47

Спомен

2.1K 0 0

Дали е обич в морскосиньо
щом сърцето потънало е в тиня?

Всъщност,всичко ми е сиво-

безизразно,безчувствено,лениво...

Черно е.Тъмнина от мъка красотата скрива,

фалшивата усмивка болката в мен прикрива.

А някога беше толкова различно-

прекрасно,истинско и романтично,

прегърнати,на плажа,се целувахме,

един на друг и на гледката се любувахме,

от страст сърцето като вълните лудува,

галещ бриз и обичам те в ухото ми се чува,

ухаеща на миди,водорасли и свежест те усещам...

охх...,колко много те обичах,се подсещам.

Помня,как изгрева в залез се превръща,

как морето златистото отражение поглъща,

влюбените ти очи с морскосиния блясък,

ръцете ти,рисуващи сърце в горещия пясък...

Любовта ни оцеля,но успехи не пожъна,

връзката ни в моренцето потъна.


Сега сияйната и нежна луна спомена прихваща

и към ранобудния изгрев го изпраща.

Той,чрез морските вълни,тихо го препраща,

а бързащият залез лекичко го хваща.

Скоро сладкият спомен с нежност ще ти подари

и страдащото сърце,поне за миг,с любов ще озари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диего Вега Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

40 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...