27.06.2020 г., 7:47

Спомен

2.1K 0 0

Дали е обич в морскосиньо
щом сърцето потънало е в тиня?

Всъщност,всичко ми е сиво-

безизразно,безчувствено,лениво...

Черно е.Тъмнина от мъка красотата скрива,

фалшивата усмивка болката в мен прикрива.

А някога беше толкова различно-

прекрасно,истинско и романтично,

прегърнати,на плажа,се целувахме,

един на друг и на гледката се любувахме,

от страст сърцето като вълните лудува,

галещ бриз и обичам те в ухото ми се чува,

ухаеща на миди,водорасли и свежест те усещам...

охх...,колко много те обичах,се подсещам.

Помня,как изгрева в залез се превръща,

как морето златистото отражение поглъща,

влюбените ти очи с морскосиния блясък,

ръцете ти,рисуващи сърце в горещия пясък...

Любовта ни оцеля,но успехи не пожъна,

връзката ни в моренцето потъна.


Сега сияйната и нежна луна спомена прихваща

и към ранобудния изгрев го изпраща.

Той,чрез морските вълни,тихо го препраща,

а бързащият залез лекичко го хваща.

Скоро сладкият спомен с нежност ще ти подари

и страдащото сърце,поне за миг,с любов ще озари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диего Вега Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

40 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...