10.08.2022 г., 8:47

Спомен...

1.4K 0 1

Наливаш чаша вино
Поглеждаш към морето
Поемаш глътка въздух
Бавно издишваш
Отпиваш от студената чаша... 
И усещаш...
Как товара се спуска от плещите ти... 
Как се отварят вратите на емоционалния затвор...
Как сърцето ти вече е свободно...
Онази празнота я няма... 
И разбираш
И усещаш
Че миналото си остава спомен
Че емоциите вече са спомен
Че онази изгаряща обич се е превърнала само в спомен...
Затваряш вратата към онези дни
Затваряш очите, които гледаха към тях
Затваряш душата си за тях.
Миналото си остава минало
А спомените бавно избледняват. 
И трудното си е отишло... 
Отново разкриваш себе си... 
За нови спомени
За нови момемти
За нови емоции
За новото по-добро!!!
А миналото... 
то е вече само спомен...
Избледнял...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...