10.08.2022 г., 8:47

Спомен...

1.4K 0 1

Наливаш чаша вино
Поглеждаш към морето
Поемаш глътка въздух
Бавно издишваш
Отпиваш от студената чаша... 
И усещаш...
Как товара се спуска от плещите ти... 
Как се отварят вратите на емоционалния затвор...
Как сърцето ти вече е свободно...
Онази празнота я няма... 
И разбираш
И усещаш
Че миналото си остава спомен
Че емоциите вече са спомен
Че онази изгаряща обич се е превърнала само в спомен...
Затваряш вратата към онези дни
Затваряш очите, които гледаха към тях
Затваряш душата си за тях.
Миналото си остава минало
А спомените бавно избледняват. 
И трудното си е отишло... 
Отново разкриваш себе си... 
За нови спомени
За нови момемти
За нови емоции
За новото по-добро!!!
А миналото... 
то е вече само спомен...
Избледнял...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....