Aug 10, 2022, 8:47 AM

Спомен...

  Poetry » Other
1.4K 0 1

Наливаш чаша вино
Поглеждаш към морето
Поемаш глътка въздух
Бавно издишваш
Отпиваш от студената чаша... 
И усещаш...
Как товара се спуска от плещите ти... 
Как се отварят вратите на емоционалния затвор...
Как сърцето ти вече е свободно...
Онази празнота я няма... 
И разбираш
И усещаш
Че миналото си остава спомен
Че емоциите вече са спомен
Че онази изгаряща обич се е превърнала само в спомен...
Затваряш вратата към онези дни
Затваряш очите, които гледаха към тях
Затваряш душата си за тях.
Миналото си остава минало
А спомените бавно избледняват. 
И трудното си е отишло... 
Отново разкриваш себе си... 
За нови спомени
За нови момемти
За нови емоции
За новото по-добро!!!
А миналото... 
то е вече само спомен...
Избледнял...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...